Животът и смъртта

Като деня и нощта животът и смъртта
в непрекъснат кръговрат
се сменят в нашия свят.
В един и същи миг
се чува радостен или смразяващ вик,
когато нов живот се роди
или друг се стопи.
Когато смъртта ни сполети
и животът от телата отлети,
остават плодовете на делата,
които родила е душата.
И онези,които идват след нас,
ще имат примера наш,
а връзката с близките и любовта
не ще угаснат на Небето и Земята.

                       Да се пребориш

Ако можеш да се поучиш
от всяка страдание и изпитание,
без от живота да се озлобиш,
и болката, и сърдечното стенание
не те пречупят, а те направят по-силен и по жив,
ще погледнеш света през нови очи
и те ще са по-мъдри и по-чисти
и щастлив ще си, че ще можеш
другите с щастие и любов да дариш.

                     Надеждата

Губим ли времето си, когато напразно се надяваме,
че нещо хубаво ще ни се случи,
когато над делника се извисяваме,
можем ли нещо да научим,
когато мечтите ни остават все далече,
но надеждата не ни напуска
и в блянове животът е облечен,
дали луди фантазьори сме напусто?
Често се случва до целта заветна да не стигнем,
но щом амбицията и волята са с нас,
можем много да постигнем
и красиви неща да сътворим в този свят.
И все пак да не забравяме, че понякога се случват чудеса,
затова да не спираме да се надяваме,
че живота ни ще озари светлина.

Един средностатистически ученик

Един средностатистически ученик

Иван мрази училището поради много причини. Когато отвори учебник, независимо по какво, му се струва, че е написан на друг език. А като трябва да научи уроците си по няколко предмета за другия ден, се получава една голяма каша, от която се раждат много интересни междупредметни бисери.Често се пита мислено защо учи всичките тези глупости. Никой засега не го е убедил, че котангенсът и синусът или валентността на химичните елементи, или пък принципите на механиката са му толкова необходими в живота.
В час поне може да се порадва на малко свобода. Докато си придава вид на замислен над обясненията на учителя, въображението му го пренася на много по-интересни места. Понякога дори така се унася,че почти го прихваща сладка дрямка. За съжаление обаче се случва един силен и строг глас да го стресне и изтръгне от мимолетното блаженство.
Как да не мрази училището? Никой не го пита какво му е. Никой не знае, че учители и родители, както и училището като цяло, се превръщат в един кошмар за него, в който се чува само:“Учи!“. А той горкият, изправен до стената, очаква своето мъчение-да натъпче главата си с непонятните формули и други ужасни неща и да се моли да не го изпитат. Добре е ,че има услужливи съученици, та поне няма проблеми с домашната работа.
Всички повтарят, че добрите оценки водят към добра диплома, а добрата диплома -към
добро висше образование, което пък от своя страна би трябвало да осигури по-добре платена работа-предпоставка за по-добър живот. Да,ама защо лелята на Иван, която има две висши и е учителка, взима колкото магазинерката в хранителния магазин без нито едно висше? Ето че Иван пак е в задънена улица и не може да си обясни защо да учи.
Може би да си учител не е толкова престижно. Ако е адвокат или собственик на голяма фирма, е друго нещо. Но за да имаш фирма, не е нужно да имаш висше. А и да си адвокат може би не е лесно, защото трябва да прецениш дали онзи, който те моли да го защитиш и ти предлага пари, е виновен или невинен.
Май най-добре е да замине за чужбина. Колко млади таланти, незабелязани у нас, са изгряли по света. Не че Иван се смята за толкова талантлив, но може би ще има по-добра участ...? А до тогава я по-добре да се залавя с уроците.